Интересни места
Тук ще намерите информация за интересни места във Варна и Варненския регион, които можете да посетите.
Аладжа Манастир
Скалният Аладжа манастир се намира само на няколко километра от морските курорти Ривиера и Златни Пясъци и е част от националния парк Златни Пясъци. Разстоянието от Варна е 16 км.
Името на Аладжа манастир идва от турската дума за пъстър (“аладжа”), вероятно заради ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие. Данните за ранната история на манастира са съвсем малко и несигурни. Все пак, според историци, примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век. Сведения от старохристиянски писатели сочат, че християнството в околностите на Одесос било разпространено още през втората половина на I в. Позовавайки се на тези източници някои считат, че в скритите скални помещения древните християни са можели необезпокоявано да изпълняват своите религиозни обреди. Първите археологически материали се отнасят към ранновизантийската епоха – монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-ти век), както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Тези оскъдни материали все още не дават достатъчно основания да се твърди, че по това време манастирът вече е съществувал. По-вероятно е пещерите да са били използувани за жилища на бедното население или убежища по време на варварски нападения - обитаването на подобни скални помещения е било характерно за крайбрежната част на Североизточна България. Доказано е, че манастира е придобил своя завършен вид през 12 век.
Монашеските килии, общите помещения и параклисите, издълбани директно във варовиковите скали и разположени на две нива над земята, са свързани посредством външно стълбище. На долния етаж са били разположени стаите на монасите, общите части (кухня, дневна) и малка църква, докато горния е бил изцяло предназначен за параклиса. За съжаление, днес е запазена само малка част от тогавашните стенописи (повечето от тях са в параклиса), но усещането от посещението на изкопания в отвесните скали високо над земята манастир е незабравимо. Аладжа манастир е обявен за паметник на културата, има и малък музей на двора. На няколкостотин метра е разположен и подобен манастирски комплекс, наречен Катакомбите. Той има подобни история и архитектура, но запазените му останки са далеч по-малко.
Ботаническа Градина - Балчик
Ботаническа градина – Балчик е създадена през 1955 година на територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Постоянните и системни грижи, които са положени, връщат постепенно красотата на това “тихо гнездо” и то става туристически обект с международна известност. Днес на обща площ от 65 дка са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Една от големите атракции е колекцията от едроразмерни видове кактуси и други сукуленти, представена на открито на площ от 1 дка. Тя е втората по рода си в Европа, след тази в Монако. В градината можете да наблюдавате екзотични растения като бонбоненото, каучуковото и книжното дърво, рядко срещаната метасеквоя, древното гинкго, едроцветната магнолия и много други. Ще навлезете в богатството от багри на цветни лехи, виещи се храсти и стари дървета. Тук се отглеждат около 2000 растителни вида, принадлежащи към 85 семейства и над 800 рода с невероятно разнообразие от вариетети и форми.
Археологически музей - гр. Варна
Началото на Варненския археологически музей е поставено от група учители от Варненската мъжка гимназия и общественици, чиято любов към историческото минало довежда до създа ването на малка сбирка от археологически паметници. Макар и просъществувала твърде кратко (1888 - 1892 г.) тази сбирка поставя началото на трайния интерес към миналото на Варна и Варненския край. Създаването на музея и по-нататъшното му развитие е тясно свързано с името на двамата братя Х. и К. Шкорпил, по народност чехи, които след Освобождението на България от турско робство дошли да подпомогнат развитието на образованието и културата в братската славянска страна.
Те се установили за постоянно във Варна през 1894 г. С активното съдействие на К. Шкорпил през 1895 г. музейната сбирка била възстановена.
На 12 декември 1901 г. група общественици и учители създали Варненското археологическо дружество, което десетилетия е основният двигател на интереса и изучаването на миналото на Варна, Варненския район и Североизточна България. Първостепенна задача на дружеството била и създаването на археологически музей. В резултат на активната събирателска и изследователска дейност идеята била осъществена. На 11 юни 1906 г. в едно от помещенията на Девическата гимназия (сега Археологически музей) била тържествено открита експозицията на музея.
За директор бил избран всепризнатият изследовател на миналото на Североизточна България К. Шкорпил, който останал негов ръководител чак до смъртта си през 1944 г.
През 1945 г. Варненският археологически музей е обявен за държавен. Негов директор става М. Мирчев. През 1952 г. музеят е преместен в предоставена за целта училищна сграда на ул. Шейново Nо 5. Богатите сбирки на музея, богатите традиции в изследователската и събирателската работа стават основната база за създаването и на други музеи в града като Военноморския музей, Етнографския музей, Музеят на Възраждането и др.
От 3 март 1983 г. музеят се намира отново в настоящата сграда, която единствено дава възможност за показване и съхраняване на неговите богатства.
В продължение на повече от 120 годишното си съществуване Варненският археологически музей е извършвал постоянно археологически изследвания и разкопки на редица обекти в цяла Североизточна България, които са обогатили неговите фондове. Тъкмо те са представени и в експозицията на музея. В Археологическия музей - Варна се пазят повече от 100 000 предмета - паметници на миналите епохи от Варна, Варненско и Североизточна България. Най-значимите от тях (една десета от цялата колекция на музея) са показани в неговите изложбени зали.
Към Археологическия музей във Варна са и двата големи исторически обекта Римските терми на Одесос обхващащи площ от 7 000 кв.м. и уникалния за българското черноморско крайбрежие Аладжа манастир намиращ се на 18 км. от Варна, близо до курортния комплекс "Златни пясъци".
В Археологическия музей Варна са работили известни учени, проучaвали паметници от различни исторически епохи. Сред тях наред с братя Шкорпил видно място заемат архимандрит Инокентий Софийски - събрал и съхранил стотици икони, Сергей Покровски - изследвал антични и средновековни обекти, Милко Мирчев - епиграф и разкопвач на Римските терми и средновековни обекти, Димитър Димитров изследовател на прабългарски и славянски некрополи и проблематиката на Първото българско царство, Горанка Тончева -изследвала редица обекти от античността и т. нар. наколни селища от Варненските езера, Алекандър Кузев - проучвал средновековните църкви на Варна, работил по проблеми на историческата география на Долния Дунав.
Михаил Лазаров - изследовател на античната епоха, ръководител на подводни проучвания и на проблемите свързани с проучването и опазването на археологическия резерват Одесос.
Римските терми - гр. Варна
Намиращи се в югоизточната част на днешна Варна Римските терми се издигали на повече от 7000 кв.м. площ и били най-голямата антична обществена сграда, на територията на България. Архитектурният стил и намерените в района на термите монети подсказват, че те са били построени към края на II и началото на III век и са функционирали до към края на III век. През относително мирния II век Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и римската провинция Долна Мизия. Към края на века процъфтяващия град е можел да си позволи огромния за времето си строеж и поддържането му. Посещението на термите било част от всекидневието на римските граждани. Освен помещения за къпане там имало и зали за гимнастика и спорт (палестри), за срещи и разговори, за почивка и т.н. Освен закрита зала термите са имали и истинска палестра - просторен двор, ограден от колонади и магазини. Във варненските терми палестрата била от северната страна на сградата, а със стълби била свързана с голямата зала.
Сградата на одесоските терми имала симетричен план, а разположението на помещенията отговаряло на препоръките на римския архитект Витрувий, според които топлите помещения трябвало да са на юг, а в средата на южната фасада да бъде калдарият - залата за къпане с гореща вода. На северната страна били двата входа на термите. По широките стълби се стигало до преддверията, които предпазвали съблекалните от студения въздух. Самите съблекални (аподитерии) били достатъчно големи, за да съберат посетителите и им осигурят удобства. Докато одесоските граждани се къпели робите им оставали тук, за да пазят дрехите и скъпоценностите.
Най- високата запазена част от термите - Римската кула била една от стените на западния аподитерий.Първият етап от къпането била т.н. "кратка баня" - къпещите се минавали последователно през фригидариите (зали за къпане със студена вода), тепидария (къпане с топла вода) за де се подготвят за основното изкъпване с гореща вода в калдария. В абсидата му имало голям басейн и още два по-малки покрай стените, като и трите получавали вода от котелните помещения. Онези от гражданите, които искали да продължат с "пълната програма" преминавали в същинския тепидарий, а после и в същинския фригидарий. По този начин тялото се освежавало и подготвяло за излизане към студените помещения на термите. Разположението на залите изключвало едновременното ползване на банята от мъжете и жените.
За да изпълняват функциите си термите имали и своите съоръжения и служебни помещения. В южната част бил префундиумът - там се топлела водата и въздуха в баните. Топлите помещения на термите имали двоен под. Горният бил носен от вертикални глинени тръби. В пространството между тръбите циркулирал горещия въздух, който затоплял пода. По същия начин се затопляли и помещенията, като въздуха минавал в пространството между стените и мраморната им облицовка.
Покрай източната и западната стена били галериите, използвани за складове за дърва, а в южния край била латрината - тоалетното помещение на термите. Над галериите имало магазини, обслужващи гражданите. На север, под палестрата имало вкопана цистерна за вода, от която по каменни корита и улеи водата течала към префурниума (котела). По керамични тръби водата била отвеждана до чешмите и басейните. Под пода на помещенията минавали засводените канали за отходните води. Те били наклонени така, че да отвеждат използваната вода към морето.Самата сграда, висока около 20 м. (запазената днес част - Римската кула е с височина до 18 м.), била изградена от камъни и тухли. Стълбите и праговете били от големи каменни блокове. Както отвън, така и залите били богато украсени с мраморни колони, корнизи и други архитектурни елементи. Облицовани били с мрамор и стенни цветни пана. Както в голямата зала, така и в другите помещения наред с необходимите за една баня множество чешми и фонтани са били издигани и статуи на видни граждани и на римските богове. Настъпилата през III век социална и политическа криза в Римската империя не пощадила и Одесос. Поддържането на термите станало скъпо и те били постепенно изоставени. Каменният материал и декоративни елементи били отнасяни и използвани в строежи на други сгради, между които и малките терми на Одесос от IV век.
Военноморски музей - гр. Варна
Военноморският музей - Варна е от най-старите културни институции в България. Неговото прохождане можем да търсим в далечната 1883 г., когато руски офицери в Дунавската флотилия предлагат да се създаде подобен музей. Две години по-късно те основават в Русе "Офицерско събрание" (Военен клуб), което си поставя за цел и организирането на морски музей. Тогава започва събирането и опазването на ценни образци на военноморско въоръжение и корабна техника.
От 1898 г. командването на военноморските ни сили е във Варна. Флотските офицери стават главните агитатори и пропагандатори на морската идея у нас. През 1920 г. те организират и най-голямата морска обществена организация у нас "Български народен морски сговор" (БНМС). Под нейно покровителство на 20 май 1923 г. с тържествена церемония е открита експозицията на Морския музей във Варненската девическа гимназия.
Тогава експозицията на музея съдържа 495 експоната, разпределени в 6 раздела: Корабоплаване, Минно дело, Водолазен отдел (морско дъно), Водосамолетна авиация, Риболов, Общо-исторически отдел.
През 1955 г. с МЗ № 46/10.V.1955 г. музеят преминава към Министерството на народната отбрана и от 1968 г. става филиал на Националния военноисторически музей в София.
Музеят се помещава в сграда на бул. "Приморски" № 2, в Морската градина. Новата му експозиция е открита на 11.VІІІ.1956 г. Оформя се и паркова експозиция с колекции военноморска техника. През 1957 г. в специално бетонно корито е поставен най-ценният музеен експонат торпедоносец "Дръзки" - герой от Балканските войни. Историята на флота се проследява чрез музейните експонати, снимки и документи от древността до наши дни. Експозицията обхваща 416 кв. м. площ в 12 зали. Посетителят има възможността да разгледа най-богатата колекция на корабни модели у нас, колекции от мини, котви, оръдия, отличия (ордени и медали), униформи, художествени произведения и др. Освен това са показани три военни кораба, яхтата "Кор Кароли" на капитан Георги Георгиев - първият българин обиколил самостоятелно света, два вертолета от Вертолетната ескадрила на ВМС и много други.
Сдружение "Национален морски музей" набира средства, подсигурява и зала на ул. "Н. Й. Вапцаров" № 10 за експозиция, посветена на гражданските морски дейности. На 8 август 1993 г., на площ от 360 кв. м. е открита втората експозиция на ВММ, посветена на историята на гражданските морски дейности. В нея са показани експонати от развитието на пристанищата, корабоплаването, корабостроенето и кораборемонта, курортното дело, морски спортове и др.
Музеят участва в направата на 5 музейни сбирки: на Военноморското училище - Варна, на Военноморска база Варна, на Военноморска база Бургас, на бригада Леки сили в Созопол, на Свързочен полк.
Експозицията на ВММ е сред най-посещаваните музейни обекти в България. От откриването през 1923 г. до 1955 г. броят на посетителите е 190 000 човека. Най-успешна е 1981 г., когато броят на посетителите е 253 061. Общо от откриването на експозицията през 1923 г. до 2000 г. Военноморският музей е посетен от над 6 000 000 човека.
Във фондовете на музея се съхраняват над 100 000 музейни експоната, разпределени в 15 сбирки. Фотонегативният фонд на музея притежава над 3000 филма. През 1959 г. ВММ - Варна става инициатор и организатор на първите в България подводни археологически изследвания в района на нос Калиакра. От 1968 г. е филиал на НВИМ. Военноморският музей поддържа две основни експозиции.
Гордост на музея е библиотеката му. Тя разполага с близо 10 000 книги и над 4 000 периодични издания. ВММ се утвърждава и като научноизследователски център по проблемите на военноморската и морска история.
От 1994 г. ВММ е приет за член на Световната организация на морските музеи.
Побити камъни "Дикилиташ"
Намират се на 18 км западно от Варна и са един от най-невероятните природни феномени в България, представляващи естествени каменни колони, достигащи до 6 м височина.
Няколко реда каменни колони създават впечатлението, че са сглобени от по два конуса, едва крепящи се на острите си върхове. Много атрактивна е и групата на колоните, изглеждащи като вкаменели животни или замръзнали водоскоци. Някои от тях достигат в основата си до 12 метрa.
Според най-разпространената теория "каменната гора" край Варна се е образувала преди 50 милиона години, когато местността е била част от морското дъно. След оттеглянето на водата, неорганичните отлагания по него ерозирали, придобивайки днешните си причудливи форми.
Катедрален Храм-Паметник "Свето Успение Богородично" - гр. Варна
Още в първите години след Освобождението православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и да демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия се наложило построяването на православен храм, който да обединява българските християни в града.
За строежа му били вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани били запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете - от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.
Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата.
Избраното име "Успение Пресвятия Богородици" било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна - българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро.
Строителството на храма почнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас, и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. Тъй като Маас поискал допълнителни средства договорът с него бил прекратен, а планът откупен.
Предвиждало се черквата да е с размери 35х35 метра, трикорабна базилика, като главният олтар да е посветен на светото Успение Богородично, северният - на свети благоверен княз Александър Невски, а южният на свети Николай чудотворец.
След дълго търсене на архитект работата била дадена на майстор Янко Костанди, който строил и черквата "Св. Николай". На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На следващата година храмът бил вдигнат. През септември бил завършен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 г. Вътрешното обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейския трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов.
Относно камбаната, в края на януари 1890 г. настоятелството решава да бъде 100 пуда тежка и с надпис "В чест на Освободителя". През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът. През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция.
Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф. Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.
През 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий. През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програмата "Красива България" е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия.
Разположена в самия център на град Варна днес катедралата "Св. Успение Богородично" е едно от най-известните постройки в града. Молитвен храм за варненци, и в същото време забележителност в маршрутите на туристите, катедралата се е превърнала в един от символите на Варна. Изгледът от камбанарията е прекрасен, но ще трябва да преодолеете 133-те стъпала на тясната вита стълба.
Нос Калиакра
Нос Калиакра е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се спускат 70 метра надолу до морето.
Останките от крепостните стени са от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза.
Името на местноста е променяно няколко пъти, като първото известно ни име е било Тиризис, а после гръцкото ТитизисТетрасида, Акре и Калиакра. Означава красив нос, заради черния цвят на скалите. Според легендата кръвта на защитниците на крепоста се пропила в скалите и затова те са с такъв цвят. преминава в славянското
На 31 юли 1791г.край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море.Край западния и бряг руската ескадра, водена от адмирал Ф.Ф.Ушаков, разбива турската армада.С тази победа завършва Руско-Турската война от 1787-1791г.
Калиакра е природен резерват с уникална дива природа, могат да се наблюдават делфини, корморани, живеят тюлени, скорци и скални косове обитават местността.
Калиакра е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: археологически резерват "Калиакра", 10.00-19.00 ч. без почивни дни; има печат.
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.
Другата легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.
Трета легенда е свързана с Лизимах - един от пълководците на Александър Велики, който заграбва царското съкровище и забягва към нос Калиакра. Загива в голяма буря и целият флот потъва до Калиакра. В този район потъват и корабите на РусияТурция по време на Руско-турската война.
Делфинариум
Варненският делфинариум се намира в севeрната част на Морската градина в град Варна. Открит е на 11 август 1984 година и разполага с 1134 места. Размерите на басейна са 12 на 15 метра и дълбочина 6 метра, и се пълни с морска вода чрез специална помпена система. Водата се извлича от Черно море на 150-160 метра от брега и дълбочина 3-6 метра, където тя е най-чиста и се подлага на преработка преди да достигне до басейна. Делфинариумът разполaга и с кафе-сладкарница с прозрачна стена към аквариума.
В момента във варненския делфинариум има четири делфина - три женски и един мъжки - Доли, Кимбо и Попи са донесени от Карибско море, а Йоана е родена във Варна.
Велико Търново
ЦАРЕВЕЦ
ТРАПЕЗИЦА
Хълмът Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Този хълм също предствалява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – едният в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега. За името Трапезица има две предположения.Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна. При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многосветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазенит преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време” Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда. Вътрешната му украса е била от мозайки и стенописи. Почти навсякъде стенописите са били разположени в няколко пояса. Цокълът е еднообразен във всички църкви. В притвора и наоса той представлява имигация на разноцветни мраморни плочи, всяка от които е украсена с разнообразни геометрични орнаменти. В олтара той е декориран при повечето църкви с бяла или цветна драперия, която пада на красиви, широки гънки. Нагоре следва фигурална стенопис. Обикновено в притвора са образите на погребаните царе или боляри, а в наоса – на светиите. Последният пояс заемал най – високите части на църквата и изобразявал различни сцени с религиозно съдържание. Досегашните изследвания показват, че по-голямата част от стенописите са произведения на майстори от Търновската живописна школа. Надписите са на български език, но от тях за запазени само отделни думи. Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовни.АУДИО-ВИЗУАЛЕН СПЕКТАКЪЛ "ЗВУК И СВЕТЛИНА"
Аудио-визуалният спектакъл "Звук и светлина" е уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.
Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 - 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието.
Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. Преди представлението позвънете на телефон 636828 за резервации. Снимането на самия спектакъл не е забранено, но не се и препоръчва, за да не се смущават другите зрители. Изгледайте спокойно това незабравимо шоу, навсякъде във Велико Търново се продават висококачествени картички, запечатали моменти от него.
Цветната феерия е съпроводена от специално композирана музика. Цялото шоу се "дирижира" от компютър. Средновековната крепост разтваря вратите си, хълмовете на Царевец оживяват и разказват отново и отново историята на славния Търновград. Спектакъл, който трябва да видите на всяка цена!
